В първия комикс проследяваме ученици, които изследват Османската империя с помощта на инструменти, базирани на изкуствен интелект. Технологиите отварят нови врати към разбирането на историята — но не без рискове и въпроси. Как да разпознаем тънката граница между полезния инструмент и прекалено опростената интерпретация на миналото?

Във втория комикс призраците на миналото се появяват там, където най-малко ги очакваме — сред млади хора, които изглеждат свободни от национални предразсъдъци. И все пак, националните митове изплуват по време на класна дискусия за исторически събития. Възможно ли е да изучаваме история, без да повтаряме отново и отново познатите разкази?