Кои сме ние
Книгите за обща история (JHB) представляват новаторска шесттомна колекция, съдържаща автентични исторически извори от 13 страни в Югоизточна Европа. Вместо да създаваме историографски анализи, ние сме фокусирани върху представянето на извори заедно с различни перспективи. Целта на JHB е да насърчава мултиперспективния подход и критичното мислене в училищата в целия регион.
Нашите материали оспорват фалшивите наративи, дискриминацията и предразсъдъците, помагайки за изграждането на по-приобщаващи и демократични общества.
от 13 държави в Югоизточна Европа.
Те обхващат периода от Османската империя до 2008 г.
Носители на наградата
Създаване на общи учебници по история (документален филм)
Сътрудниците, участващи в проекта, обсъждат създаването на общи учебници по история повече от две десетилетия.
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
КАКВО ПРАВИМ
Осигуряваме на учителите и учениците инструменти за анализ и дебат на националните исторически наративи. Съдържанието е с илюстративен характер, като се избягват окончателни тълкувания. Вместо това, томовете използват сравнителна рамка, предназначена да улесни самостоятелното историческо изследване.
Този подход насърчава критичното мислене не само за миналото, но и за настоящето и бъдещето.
Тези учебници бяха водещият проект на Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа (CDRSEE), неправителствена организация със седалище в Солун, посветена на изграждането на демократични и ненасилствени общества. Въпреки успеха си, CDRSEE беше принуден да прекрати дейността си през 2019 г. поради липса на финансови ресурси. Благодарение на Европейския фонд за Балканите (EFB), учебниците отново са достъпни за обществеността. EFB оценява тяхната стойност не само в преподаването на история, но и в насърчаването на диалога, критическото мислене и многопластовия подход към образованието в Югоизточна Европа.
Стотици историци и учители от Югоизточна Европа участваха в периода между 1998 и 2016 година в разработването на шест учебни тетрадки, обхващащи периода от Османската империя до XXI век. Първите четири бяха публикувани на 11 езика, а останалите две – на четири езика. Комитетът по историческо образование към CDRSEE, съставен от над 100 историци и 300 сътрудничещи учители от всички страни в региона, подбра източниците и съдържанието на учебниците, за да гарантира, че историческите събития се представят от множество гледни точки.
Тези книги са създадени, за да бъдат използвани — плод на сътрудничество между историци и преподаватели от всички краища на Югоизточна Европа: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Гърция, Косово, Черна гора, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия и Турция.
Общо 2 000 учители взеха участие в проекта, достигайки до над 500 000 ученици чрез предоставените образователни материали. Учебните тетрадки бяха преведени на 12 езика, което ги направи достъпни за широка аудитория в целия регион. Само през 2017 година книгите бяха изтеглени 74 000 пъти — доказателство за тяхното значимо въздействие и широко приложение.
УЧИ И ВДЪХНОВЯВАЙ
ИЗБЕРЕТЕ КНИГАТА
Османската империя
Нации и държави в Югоизточна Европа – изтегляне
Балканските войни
Втората световна война
Студената война
Военни конфликти, разделения, интеграция
СЛЕДВАЙТЕ НИ
Вярваме в значимостта на това историята да бъде достъпна, разбираема и ангажираща за всички. Нашата цел е да предизвикаме разговор с младите поколения, да им помогнем да преодолеят историческите заблуди и да насърчим по-задълбочено и нюансирано разбиране за миналото.
Следвайте ни в различни платформи!
Ние избираме да представим своята работа и в социалните мрежи, за да достигнем до нова, дигитална аудитория.
ОТЗИВИ
Това е дългосрочно усилие — продължава вече близо три десетилетия. А през тези трийсет го дини светът се промени по изумителен начин.
Преди три десетилетия почти не използвахме лични компютри, а интернет едва прохождаше. Това, което ме тревожи, е дали онова, за което мислехме и пишехме тогава, може да бъде преведено в езика на настоящето — в онова, което днес наричаме социални мрежи, в новите форми на изразяване. И се опасявам, че моето поколение вече не е способно да го направи.
Затова искрено бих се зарадвал, ако младите хора — всички млади хора — поемат тази идея, това начинание, преобразят го, адаптират го, но продължат да се изразяват, стъпвайки върху основите, върху които изградихме този проект: уважение към многообразието, уважение към различните начини, по които хората мислят, живеят и си представят бъдещето.
Това е най-голямото ми желание — младите да дойдат и да го продължат.
Ние бяхме историци, обичахме историята и искахме обществата ни да се променят към по-добро. Вярвахме, че историята може да бъде средство за промяна на света — а това беше нашата цел: да променим света. И днес, три десетилетия по-късно, ние все още вярваме, че това е кауза, достойна за усилие и борба.
За съжаление, ако съдим по изводите, до които достигнахме тогава, нещата не са се променили много. В училищата все още има проблеми — с учебниците, с начина на преподаване, с дискурса около историята, който продължава да бъде крайно националистически. Но най-тревожното е, че децата не обичат историята.
Значи някъде грешим. Може би е време всички ние да обединим усилия и да променим това.
Проектът, стартирал преди три десетилетия, и днес е също толкова необходим, колкото беше в началото. Защото някои неща в нашите общества в Югоизточна Европа — а и по света — все още не са се променили. Едно от тях е, че преподаването по история продължава да се осъществява през етноцентрична, националистическа призма. С други думи, историята често се използва, за да се представи собствената нация като възвишена, достойна за възхищение, изключителна — винаги жертва, никога агресор — докато всички останали се описват като по-малко значими или дори заплашителни.
Това, което прави мултиперспективният подход към историята толкова ценен, е, че ни дава възможност да научим как другите гледат на нас. А често именно „другите“ имат много по-реалистична представа за нас, отколкото самите ние.
Вярвам, че този проект е важен по няколко причини. Една от тях е, че през тези трийсет години, през които той съществува, ние — хората, които работихме по него — се сближихме и изградихме нещо като микрообщност от историци от региона. И тя функционира отлично — не само на професионално ниво, а и като приятелска среда. За мен лично това е най-ценното постижение на проекта.
Но, разбира се, проектът има и значение чрез резултатите, които е постигнал. Убедени сме, че успяхме да свържем много преподаватели по история от различни държави в региона — и че тези преподаватели вече гледат на историята по нов начин. Те осъзнаха необходимостта от сравнение — не просто да тълкуват собствената си национална история, а да я съпоставят с историите на съседите, за да видят къде опитът е споделен и къде се различава.
И накрая, вярвам — и се надявам — че това е оказало влияние и върху учениците, които се обучават от тези преподаватели. Това влияние може би е трудно да се измери, но искрено се надявам, че и по този начин проектът е оставил траен отпечатък във всички включени страни.
Завършихме учебника с периода след края на Студената война до 2008 г. — и именно този период се оказа най-деликатната тема от всички, по които сме работили. Защото процесите от онова време още не са завършили. Защото и днес не знаем какво ще се случи с границите. Защото някои все още желаят те да се променят. Защото нямаме достатъчно източници, а следите от онези събития са все още много лични и много чувствителни.
Тук трябва да намерим баланс — баланс в отворения разговор в класната стая, но и баланс спрямо политиката, особено като имаме предвид, че по време на създаването на тези учебници се появиха нови държави, млади нации. Те гледат на историята от позицията на настоящето. А винаги е трудно да се обясни какъв е бил реалният исторически контекст.
Смятам, че това ще бъде едно от най-големите предизвикателства — особено с преминаването към съвременни, визуални методи. Това ще бъде един от сериозните проблеми, пред които ще се изправим.
