Уважаеми представители на CESPIC и на Обсерваторията за Балканите и Кавказ Трансевропа, Уважаеми представители на Фондация „Света Богородица на добрия съвет“ (Our Lady of Good Counsel), Скъпи членове на журито, уважаеми гости, колеги и приятели,

За мен е голяма чест да приема наградата за мир на CESPIC от името на екипа на Проекта за съвместни исторически читанки (Joint History Project).

За нас тази награда не е важна, защото сме имали нужда от потвърждение, че работата ни е значима; ние винаги сме вярвали дълбоко в стойността на това, което правим. Напротив, тази награда е важна, защото показва, че гласът за нашата работа се чува и че общността от приятели и партньори, които могат да споделят, препоръчват и надграждат този проект, продължава да расте.

Също така съзнаваме много добре, че конкуренцията за наградата за мир винаги е голяма и че съществуват много организации, личности, групи и дори масови движения, които заслужават признание за своята дейност. Затова сме особено благодарни, че тази награда признава важността на образованието като път към мира.

Мирът не може да бъде поддържан без образование. Само образовани личности с отворен ум — хора, които са любознателни, готови да поставят под съмнение, да изслушват различни гледни точки и да разсъждават критично върху миналото — могат да станат истински гаранти на мира.

Това убеждение стои в самото сърце на Проекта за съвместни исторически читанки.

Нашето пътуване започна преди почти три десетилетия, във време, когато войните от деветдесетте години в Югославия все още продължаваха. В тези трудни години идеята, че историци от различни страни на Югоизточна Европа биха могли да се съберат, да изследват миналото от множество ъгли и да създадат съвместни образователни материали, изглеждаше почти невъзможна.

Но именно тогава се роди визията за Проекта за съвместни исторически читанки.

Тази визия беше предвождана от бащата на проекта, Костас Карас (Costas Carras), чиято вяра в диалога, знанието и помирението вдъхнови поколения учени и преподаватели. Проектът беше оформен и подкрепен от изключителни личности, включително бившите председатели на Управителния съвет като Ерхард Бусек, един от основателите на инициативата, Матю Нимиц (Matthew Nimetz) и много други жени и мъже, които вложиха своето време, енергия и често собствени средства в полза на Проекта.

Първите създатели на Проекта намериха достоен приемник в лицето на г-н Дитмир Бушати, бивш министър на външните работи на Албания, който сега оглавява Борда на проекта. Днес той е в чужбина и поради това не може да присъства на тази церемония.

Професор Кристина Кулури (Christina Koulouri) от самото начало ръководеше научната работа на тази инициатива и координираше огромен брой историци от региона, които създадоха шестте тома читанки. Тя скоро ще ни разкаже малко повече за това.

Също толкова важна беше и всеотдайността на екипа на проекта, който в продължение на години беше ръководен от моя предшественик на поста изпълнителен директор, Ненад Шебек.

Тези книги представляват нещо рядко и ценно: опит историята да не се преподава като една-единствена национална история, а като мултиперспективно усилие на равни. Книгите насърчават учениците да задават въпроси, да сравняват източници, да разбират, че миналото е сложно и че различните общества могат да го помнят по различен начин.

В продължение на много години нашата цел беше да внесем тези материали директно в училищата. Работихме интензивно с министерствата на образованието в целия регион, организирахме обучения за учители и разработвахме сертифицирани програми, за да подкрепим преподавателите при използването на тези ресурси в класните стаи.

И точно когато се приближавахме до момента, в който книгите най-накрая можеха да навлязат по-широко в училищата, обстоятелствата претърпяха неочакван обрат.

CDRSEE трябваше да преустанови дейността си през 2019 г. и проектът внезапно остана в състояние на неопределеност. За много от нас, които работихме по него в продължение на години, беше трудно да приемем, че толкова значима инициатива може просто да спре — че книгите ще останат някъде по рафтовете, събирайки прах, докато ние само ще разказваме как някога отдавна сме успели да постигнем нещо, което е изглеждало невъзможно.

Благодарение на решимостта на малка група, която отказа да приеме такъв изход, и особено благодарение на бившия член на Борда, Душан Релич, и всеотдайния екип около Проекта, успяхме да възродим инициативата. С финансовата подкрепа на Федералното министерство на външните работи на Германия и с Европейския фонд за Балканите (ЕФБ) със седалище в Белград, който прие и реализира проекта, започнахме нова глава през 2023 г. Александра Томанич, бивш директор на ЕФБ, показа дълбоко разбиране към проекта и енергично подкрепи JHP. Нашето сътрудничество с новия директор на ЕФБ, Ветон Зеколи, започна по много обещаващ начин и очакваме с нетърпение неговото по-нататъшно разширяване.

В тази нова фаза адаптирахме проекта към реалностите на нашето време. Значителна част от материалите бяха прехвърлени онлайн, което ги направи достъпни за много по-широка публика. Чрез нашия уебсайт и социалните мрежи сега споделяме голямо количество образователни материали, исторически източници и ресурси за преподаване.

Провеждаме училища и семинари за младежи от целия регион, където участниците се учат на мултиперспективност, критично мислене и как да разпознават манипулацията с исторически факти — независимо дали тя се появява в образователните системи, медийните наративи или политическия дискурс.

В нашата работа въведохме и психологическо измерение. Много млади поколения в Западните Балкани, дори родените след войните, все още носят наследството на нерешените травми. Разбирането на начина, по който историческите наративи оформят идентичностите, емоциите и възприятията, е от съществено значение за изграждането на по-устойчиво и мирно бъдеще.

Всяка година JHP организира ключова научна регионална конференция. През 2025 г. в Подгорица се занимавахме с историята и бъдещето на границите в Югоизточна Европа. През есента на тази година в Атина ще обсъждаме как спомените за насилието са представени в публичния дискурс и в обучението по история и дали осъзнаването на лошите исторически преживявания може да помогне за избягване на политически мотивираното насилие в бъдеще.

Нашата цел е проста, но амбициозна: да помогнем на младите хора да разберат, че историята не трябва да се използва като оръжие, а като инструмент за диалог, обучение и емпатия.

Мирът често се приема за даденост, докато не бъде загубен. Но мирът е крехък. Той изисква постоянно внимание, смелост и въображение. Изисква общества, които са готови да погледнат честно в своето минало, да приемат сложността и да научат новите поколения, че съвместното съществуване не е слабост, а сила.

Ето защо това признание означава толкова много за нас.

Преди да завърша, бих искала също така да поздравя другия лауреат на наградата за мир на CESPIC, г-н Нихад Сулич, чийто хуманитарен ангажимент и отдаденост на мира в общността са наистина вдъхновяващи.