Ежедневието ни неотклонно напомня за значението на познаването на историята. Това важи не само за онези от нас, които притежават жив опит от регионалните процеси на настоящето, но и в много по-широк смисъл – особено когато се вглеждаме в глобалните течения. Отново и отново се сблъскваме с политически практики, чието безплодие и социална вредност са отдавна доказани. Историята може и да не се повтаря, но грешките се повтарят – и ни връщат в един кръговрат, до самото начало. С постоянното питане: докога?

Не е случайно, че преживяното не ни предоставя достатъчно полезни и целенасочени решения. Макар причините да са много, част от обяснението се крие и в начина, по който се преподава историята. А изглежда, че проблемът тепърва ще се усложнява, тъй като ученето – като част от самообразованието – се пренася в дигиталния свят, където все още липсват достатъчно авторитети в областта на историческата наука, а предразсъдъците се възпроизвеждат още по-бързо и с по-голяма лекота.

Ние, историците, отдавна работим върху усъвършенстването на методологическите подходи към съвременното изследване на историята, но тези усилия остават откъснати от дигиталните потребности на младите поколения. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че историята е една от най-често манипулираните науки – и се намира в постоянна битка с доминиращите националистически политики. Днес тази борба трябва да бъде разширена и в дигиталното пространство – което представлява едновременно ново предизвикателство и възможност да се приложат съвременни подходи към историческите теми в демократизирани платформи (доколкото един алгоритъм може да бъде демократичен!). Най-същественото обаче е да се дадат адекватни отговори на стари-нови въпроси в света на цифровото взаимодействие.

Ако ние не го направим – ще го направи изкуственият интелект.
А не бива да забравяме, че той учи единствено от цифровото съдържание.
Изводът се налага от само себе си.

Освен всичко това, съществува още един съществен компонент, който допълнително усложнява нашата работа. Начинът, по който историята в региона все още се пише и чете, е под силното влияние на националистически политики и, натоварена с (пре)увеличени национални наративи, тя често се превръща в обвивка, лишена от смисъл. Наситена с национални топоси – предназначени да бъдат възпроизвеждани без насърчаване на критично мислене. И това не е случайно – ученик, който разбира историческите процеси и умее да разпознава повтарящи се модели в различни страни и епохи, е способен да поставя въпроси и за обществото, в което сам живее.

Съкратеният времеви хоризонт на внимание при младите хора не е задължително пречка за качествено обучение, макар че учителите често го посочват като такъв – той просто изисква от нас различен подход при преподаването и представянето на исторически наративи и събития. Дигиталният свят ни предоставя безброй възможности в тази посока, и именно затова с дързост стъпваме в терен, който е не по-малко наш – защото съвремието отправя към всички ни предизвикателството да се приспособим към новите нужди.

С осъзнаването на съвременните социални дефицити, новите подходи – ако изобщо са нови! – се превръщат не просто в необходимост, а в императив. Проектът Joint History Books (jointhistory.net) е една от най-съществените стъпки в процеса на обединяване на разбирането за историята на споделените пространства. Защото пространството и историческите процеси ни свързват в едно цяло, докато националните програми ни разделят на обособени, несвързани и често противопоставени лагери.

Шестте книги, съставени така, че опитен учител по история да може да ги използва в клас като значително подобрение в качеството на преподаването, са също така подходящи за самостоятелна употреба от ученици – всяка историческа единица може да бъде разбрана по-пълноценно, ако бъде разгледана и през призмата на източниците на онези народи, които остават извън рамките на националната перспектива. Допълнително предимство е, че всички учебници са достъпни на местните езици, което значително улеснява четенето и разбирането.

Как действа това на практика? Един пример от учебника, посветен на възникването на националните държави на Балканите. В националните учебни програми наблюдаваме непрекъснато възвеличаване на националното освобождение. Раждането на новата национална държава се представя в остър контраст с едно трудно и подтисническо минало – контраст, който придава още по-голяма възвишеност на самото освобождение, а методите на борба, използвани в този процес, се представят като напълно легитимни и дори достойни за възхищение.

В един така пречистен и идеализиран наратив няма място за стремежите на други народи, които преживяват съдбата си като не по-малко величествена и избрана. В подобна среда другите – с техните истории и надежди – не се възприемат като естествена част от същия исторически процес, а по-скоро като пречка. Така се изграждат национални предразсъдъци, които впоследствие се предават и оправдават поколения наред, превръщайки се в елемент от една система, която не подлежи на поставяне под въпрос.

Примерите са многобройни, а Joint History Books изхождат именно от позицията на разчупване на вкоренени наративи и отваряне на пространство за разбирането им от различни гледни точки. Когато разширим рамката, през която възприемаме историческата реалност, всъщност започваме да разбираме и света около нас по-добре. В един свят на разбиране има по-малко място за предразсъдъци, манипулации и злоупотреби.

Отсега нататък книгите са достъпни и в дигиталния свят, а взаимодействието с историци се осъществява чрез различни канали в социалните мрежи. По този начин допринасяме за по-близкия достъп на младите поколения до качествено историческо съдържание чрез интерактивен подход и пряк контакт – там, където те прекарват по-голямата част от времето си. Така се затваря (или отваря!) кръгът на демократизацията на знанието, докато едновременно с това напускаме офлайн пространствата и националистическите учебни програми.

XXI век ще бъде век на предизвикателства, но ние сме готови.

Саня Радович
Авторката е историк и сътрудник в проекта Joint History Books