Политическите елити в региона на Югоизточна Европа продължават да използват историята като инструмент за манипулация, историческото образование остава силно етноцентрично, а войните от 90-те години на XX век се преподават оскъдно и избирателно. До този извод стигнаха участниците в международната конференция „Граници в Югоизточна Европа: География или въображение?“, която се проведе от 16 до 18 май в Подгорица. Присъстващите подчертаха значението на политическата воля за преодоляване на националистическите наративи и изтъкнаха необходимостта границите да бъдат разглеждани не само като географски линии, но и като символични и ментални разделителни линии.

В конференцията участваха около сто гости, сред които многобройни посланици на държави, чиито историци са сътрудничили при създаването на Съвместните учебници по история, представители на международни организации, историци от целия регион, студенти по история, представители на гражданското общество и други.

Сред официалните говорители беше главният преговарящ на Черна гора с Европейския съюз, Предраг Зенович, който отбеляза, че образованието – и особено преподаването на история – играе ключова роля за изграждането на мир и демократична култура. Той подчерта значението на многоперспективния подход и посочи примера за френско-германското помирение като европейски модел. „Границите, които разделят паметта, често са по-трайни от физическите. Затова задачата пред нас не е просто да прекрачим географските линии, а да преодолеем менталните и символичните разделения“, заяви Зенович.

Посланикът на Федерална република Германия в Черна гора, Петер Фелтен, предупреди за опасността от избягване на важни теми в училище и политизацията на историческото знание. Той подчерта, че единственият лек срещу историческия ревизионизъм е съгласието върху фактите и тяхното съвместно тълкуване. „Това е болест, срещу която най-добрата ваксина е да не оставяме миналото в сива зона, а да постигнем общо признание на ключовите факти, за да не спорим какво е факт, а да съсредоточим дебата върху неговото значение“, заяви Фелтен. Той изтъкна и значимостта на Берлинския процес за регионалната интеграция и изрази удовлетворение от това, че германското външно министерство подкрепя втората фаза на проекта за Съвместните учебници по история (JHP 2.0).

Бившият министър на външните работи на Албания и председател на Сдружението „Приятели на JHP 2.0“, Дитмир Бушати, заяви, че помирението може да се постигне чрез съвместни усилия за разбиране на историята – независимо от границите. Той отбеляза, че множество спорове все още възпрепятстват напредъка на региона. „Ставаме свидетели на мрежа от спорове, произтичащи или от Втората световна война, или от разпадането на Югославия, или от гранични конфликти, възникнали с появата на нови държави след падането на Желязната завеса“, каза Бушати.

Изпълнителният директор на Европейския фонд за Балканите, Александра Томанич, акцентира върху техническите усилия за съхранение на дигиталните издания и върху значението на политическата воля при решаването на исторически въпроси. Тя заяви, че още в началото на работата по JHP 2.0 е станало ясно, че учебниците трябва да бъдат достъпни онлайн. „С конструктивен подход и искрена политическа воля проблемът с историята в региона може да бъде решен“, каза Томанич и подчерта, че съвместните учебници са едно от средствата, които биха могли да допринесат за това.

Кристина Кулури, редактор на проекта JHP и ректор на Университета по социални и политически науки „Пантеон“, сподели, че проектът, започнал в края на 90-те години по инициатива на бизнесмени, които са желаели мирно развитие в своя регион без война, е успял да просъществува до 2020 г. и е възобновен през 2024 г. „След толкова години вярвам, че този проект е история на успеха – достоен за втори шанс и способен да вдъхнови младите ни колеги, които искат да продължат и обновят нашата работа“, каза Кулури.

Звездана Ковач, директор на проекта „Съвместни учебници по история“, заключи, че това е един от най-мащабните проекти на гражданското общество, доказващ, че регионално съгласие е възможно, когато съществуват воля и откритост за диалог. Тя добави, че не е случайно, че конференцията се е провела именно в Черна гора. „Като страна, която често се споменава като следващ член на ЕС, Черна гора трябва – не само заради членството – да утвърждава европейските ценности, които съвместните учебници и екипът зад тях въплъщават и насърчават“, заяви Ковач.